29 nov 2011, 12:37

Цветове 

  Poesía » De amor
766 0 4

Любимия ти цвят ужасно ми отива.

Сънуваш ме небрежна. Попиваш ме красива.

Искаш да ме помниш – топла и безмълвна,

докато в сърцето ти светове покълват.

 

И не вярваш на очите си,  пустинно ожаднели,

как след бурите, по чудо тези багри оцелели,

днес, притихнали щастливи в топлата ми дреха,

ме превръщат в безпричинната ти есенна утеха.

 

Искам да си легна. Да не мигна цяла нощ,

докато разпука се в червено слънчевият кош.

 

© Димитрия Чакова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??