Любимия ти цвят ужасно ми отива.
Сънуваш ме небрежна. Попиваш ме красива.
Искаш да ме помниш – топла и безмълвна,
докато в сърцето ти светове покълват.
И не вярваш на очите си, пустинно ожаднели,
как след бурите, по чудо тези багри оцелели,
днес, притихнали щастливи в топлата ми дреха,
ме превръщат в безпричинната ти есенна утеха.
Искам да си легна. Да не мигна цяла нощ,
докато разпука се в червено слънчевият кош.