Слънчогледи, слънчогледи,
защо навяват ми тъга.
По отминалото време,
времето на любовта.
Слънчогледи, слънчогледи,
красиви сте като цветя.
Но защо отново в очите
прокрадва се сълза...
Слънчогледи, слънчогледи,
малки слънчеви деца.
Главички златни завъртете,
покажете моя път сега.
© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados
Лилия, прегръщам те...
с обич.