Очите стъклени пак сънен град отваря,
и тази нощ плътта трепери, за разгул.
сред дим цигарен, водка, похот и поквара,
кой би гласчето, треперливото дочул?
Продава свежи рози за среднощни дами,
в ръцете крехки тази кошница тежи.
Момиче е, на десет, вече е голяма,
на пръсти знае тя житейските лъжи.
Дано поне и тази вечер се намерят,
сред тези плашещи я, силни господа,
поне 5-6 в които жив е кавалерът,
че инак утре са на хлебец и вода. ...