Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
3.08.2021 г., 9:38 ч.  

Cърце от силикон 

  Поезия » Философска, Гражданска
347 3 9

Очите стъклени пак сънен град отваря,
и тази нощ плътта трепери, за разгул.
сред дим цигарен, водка, похот и поквара,
кой би гласчето, треперливото дочул?

 

Продава свежи рози за среднощни дами,
в ръцете крехки тази кошница тежи.
Момиче е, на десет, вече е голяма,
на пръсти знае тя житейските лъжи.

 

Дано поне и тази вечер се намерят,
сред тези плашещи я, силни господа,
поне 5-6 в които жив е кавалерът,
че инак утре са на хлебец и вода.

 

Ръчичките, избодени, така чевръсти,
на всяка маса носят дъхав цвят червен.
Потайно барман просълзен се бързо кръсти,
пази я, Боже! И децата ми, и мен...

 

Изгрява утро и цветята тихо клюмват.
Към скромната къщурка малката върви,
Мълчи градът дори и дума не продумва,
сърце от силикон той носи... не кърви
 


 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, добри хора!
  • Много силно🥀❤
  • Една от многото невидими "прашинки" на града - жалко - той ще се изтупа, ще започне нов ден, а едно човешко същество ще продължи да се бори.
    Поздрав, Наде!
  • Сърцето от силикон (или от бетон), сърце ли е?
  • И не трепти! С вграден чип на ЕИМ е - пресмята ползите, не преживява моментите.
  • Много ми хареса, Наде! Поздравления!
  • Тъжно е. А най-тъжното е, че се среща реално. Поздрави!
  • Стара тема, поднесена с твоя си глас. Отново хубаво стихотворение. Поздрави!
  • Като малката кибритопродавачка, натъжи ме Наде!
Предложения
: ??:??