***

1 abr 2009, 20:17

Poesía » Versos blancos

666 0 4

... И ти ми обещаваше звезди

да осветяват нашата пътека,

която заедно да извървим

притиснати един във друг навеки.

В очите ти прозираха сълзи

и искреност такава странна,

не вярвах в твоите мечти-лъжи,

отказа ме от себе си отдавна.

Признай, че всичкото това

за теб си бе въздушна кула,

естествено ти беше силен мъж,

а аз обикновена беззащитна нула.

Мечтата ти остана си мечта,

аз просто си излезнах от света ти,

а ти остана изумен от мисълта,

че някой не поиска обичта ти.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.