***

1.04.2009 г., 20:17 ч.

Поезия » Бели стихове

667 0 4

... И ти ми обещаваше звезди

да осветяват нашата пътека,

която заедно да извървим

притиснати един във друг навеки.

В очите ти прозираха сълзи

и искреност такава странна,

не вярвах в твоите мечти-лъжи,

отказа ме от себе си отдавна.

Признай, че всичкото това

за теб си бе въздушна кула,

естествено ти беше силен мъж,

а аз обикновена беззащитна нула.

Мечтата ти остана си мечта,

аз просто си излезнах от света ти,

а ти остана изумен от мисълта,

че някой не поиска обичта ти.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.