22 ene 2013, 9:31  

Да бях... 

  Poesía » De amor
921 0 18
Върба да бях!
И вейчици да свеждам
над твоите забързани води;
от тях да пия отразена нежност –
на слънце и звезди.
И всяка есен щедро да отронвам
над тебе
бездиханните листа.
Далеч да ги отнасяш –
като спомен.
Или – като мечта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??