22.01.2013 г., 9:31 ч.
Да бях...
Върба да бях!
И вейчици да свеждам
над твоите забързани води;
от тях да пия отразена нежност –
на слънце и звезди.
И всяка есен щедро да отронвам
над тебе
бездиханните листа.
Далеч да ги отнасяш –
като спомен.
Или – като мечта.
© Елица Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Вярвай в мечтите си Ели. Те ще се сбъднат, Вярвай!Прекрасен ден !
-
Благодаря ви, Момичета!
-
Копнежно...
-
Много нежно и красиво!
-
Красиво...
-
Неповторимият Сашо!
Благодаря ти, Делфи. Осани все такъв вдъхновен и слънчев! -
Блестиш като капчица роса,
като сълза отронена.
Брезичка белокора,
преливаща от обич,
отпивам отразена светлина.
***
Ръцете – като клонки,
по тялото горят.
Глава на мен склонила,
душите ни летят.
***
Очите ти – магия,
жадуват за любов.
Проблясват в тях сияния
и чувам нежен зов.
--------------------------
Хубав стих,
преливащ от обич, чистота,
като вълна от нежност,
жажда, копнеж и красота!
Поздрави, Ели! -
Благодаря за редакцията, ИВАЙЛО!
Благодаря ви, приятели за топлото присъствие.
Приятна вечер и хубави дни занапред! -
И клонки да ПРИВЕЖДАМ...
Благодаря ти за тънкото изящно перо, Ели! -
Красива лирика.
-
И красиво,и нежно!
Поздравления! -
Браво !
-
Пак си написала нещо хубаво,Водичке!Хубава идея!Поздрави!
привет от мен и лек ден! -
Красиво!
-
Много красиво!
-
Срахотно!!!
-
Хубаво!
-
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
