"Да бъде Светлина!" бе казал Бог, добре,

но где е тая светлина, що всички слепи сме?

Че сеем завист, ужас, гняв и смърт тъй просто.

Едно дете събужда се: Слънце се роди;

А вечер, зад прозореца светът

все тъй ще го приспива: "Затвори очи..."

След време то ще пита: "Какво е светлина?",

назад ще се обръща, в забравата да търси своята душа, тъма...

Напред кога погледне, в огледало своите очи ще вижда, в тъмнина - лъжа,

че отражението ще показва ученик - физична светлина,

"Таз горе на тавана - лампата", ще му рече баща,

във църквата иконите ще светят,

ще бъде оправдание и любовта...

Цигара след цигара мъж ще пали,

в ръцете си ще диша светлина;

След секс с поредната жена, косите й ще гали,

щом в погледа съзре мечтаната искра...

С душа роди се същество тъй чисто,

но, за нещастие, все тъй послушно бе

да следва топлината на свойто детско одеяло,

че не разбра кога се то превърна в черно покривало,

погреба своята душа,

във слепота изчезна лъч от свят на тъмнина...