Да бъдеш човек трудно е, знам,

Да бъдем над всички приоритет е голям,

но дори да постигнем втората строфа,

Дали ще постигнем целта си дълбока.

Целта е скрита-дълбоко, във всеки от нас,

Тя спокоиствие носи и с мир допринася,

В това да живеем и благодарни да бъдем.

С усмивка и обич, и все така да се трудим.

Да бъдем ний хора,в това е целта,

Не с материално красиви неща.

Или власт над други, да имаме ний,

С етикети и примери,дори и сравнения,

От дивото до града и обратно.

Кое е е по-чисто, естествено и по-рядко.

Да бъдем животни в природа една,

Или хора развалящи рая на тая Земя.

Хора с цели, а те в замяна,

потъпкващи сърца,души,дори видове.

За удобство, пари и материални блага.

Кой е добрият и определението къде е

Има ли смисъл в тази съдба,

Да помагаш на себе си, без да има

Нищо друго цена.

Всеки сам избора има,разбиране,

В живота много разклония идват,

Доброто за един лошо е,за другия не,

Гледната точка винаги 3 страни ще има.

Моята,твоята и тази на истината една.

Стих в проза или проза в стиха,

За човека,алчността и една друга порода,

От хора-изчезнали или връщащи се от ретро 

да бъдат отново на мода.

Парите,репутацията или да бъдеш във всяка уста,

За тяло,външност или нова кола.

Пример един само ще дам.

И приключвам тази неразбираема проза.

Каква кола имаше Дядо Добри,

С дългата бяла брада,

В каква къща живееше стареца, живял над 100 лета,

В кой учебник се записа ангела останал в нашите сърца?