Да бъдеш човек трудно е, знам,
Да бъдем над всички приоритет е голям,
но дори да постигнем втората строфа,
Дали ще постигнем целта си дълбока.
Целта е скрита-дълбоко, във всеки от нас,
Тя спокоиствие носи и с мир допринася,
В това да живеем и благодарни да бъдем.
С усмивка и обич, и все така да се трудим.
Да бъдем ний хора,в това е целта,
Не с материално красиви неща.
Или власт над други, да имаме ний,
С етикети и примери,дори и сравнения,
От дивото до града и обратно.
Кое е е по-чисто, естествено и по-рядко.
Да бъдем животни в природа една,
Или хора развалящи рая на тая Земя.
Хора с цели, а те в замяна,
потъпкващи сърца,души,дори видове.
За удобство, пари и материални блага.
Кой е добрият и определението къде е
Има ли смисъл в тази съдба,
Да помагаш на себе си, без да има
Нищо друго цена.
Всеки сам избора има,разбиране,
В живота много разклония идват,
Доброто за един лошо е,за другия не,
Гледната точка винаги 3 страни ще има.
Моята,твоята и тази на истината една.
Стих в проза или проза в стиха,
За човека,алчността и една друга порода,
От хора-изчезнали или връщащи се от ретро
да бъдат отново на мода.
Парите,репутацията или да бъдеш във всяка уста,
За тяло,външност или нова кола.
Пример един само ще дам.
И приключвам тази неразбираема проза.
Каква кола имаше Дядо Добри,
С дългата бяла брада,
В каква къща живееше стареца, живял над 100 лета,
В кой учебник се записа ангела останал в нашите сърца?
© Стоимен Иванов Всички права запазени