Всяка сутрин пред входа на блока
сред познатите местоимения
в не от мен пожелана посока
ме очаква едно приключение.
Да не искам е винаги същото -
барикада балони сапунени,
преминавам през тях вездесъщо,
докато с песента се целуваме.
После всичко се радва за себе си,
дирижираш с ръка ветровете
и внезапно се чувстваш потребен
с другата да подпираш небето. ...