ДА НАРИЧА И ПОЖЕЛАВА
Просветна в гората, в потаите,
изсипа се куп светлина,
зaпяха птиците, засвириха глашатаите,
размахаха ведро крила.
Тревите потръпнаха леко с листа,
да творят се заеха те веднага.
Занизаха перли, от росата мъниста,
огърлица редяха бисерно чиста.
И храстите се премениха, извиха снага,
със листенца танцуваха и на мига
разкриваха тайни пътеки незнайни,
обсипани с билки и диви цветя.
Набързо разчу се в гората мълвата,
животните сведоха смирено глава.
И ето, не ходи, във въздуха плава,
самодива пристига да нарича, да пожелава.
Сноп свобода в ръката си носи
и наръч любов от ръкава виси,
от полите ù славеи пеят,
пеперуда край нея лети.
Щом премина по пътеките тайни
и в реката лицето уми,
на животните с песни и танци разказа
за отминалите бъдещи дни...
И любов на всеки нарече,
и щастие в колет подари,
и калинка да пие сълзите,
щом в очите бликнат сълзи.
14.08.10 г
К-К
© Дива Самодива Todos los derechos reservados