ДА НАРИЧА И ПОЖЕЛАВА

Просветна в гората, в потаите,

изсипа се куп светлина,

зaпяха птиците, засвириха  глашатаите,

размахаха ведро крила.

Тревите потръпнаха  леко  с листа,

да  творят се заеха те  веднага.

Занизаха  перли,  от росата мъниста,

огърлица  редяха бисерно чиста.

И храстите се премениха, извиха снага,

със листенца танцуваха и на мига

разкриваха тайни пътеки незнайни,

обсипани с билки и диви цветя.

Набързо разчу се в гората мълвата,

животните сведоха смирено  глава.

И ето, не ходи, във въздуха плава,

самодива  пристига да нарича, да пожелава.

Сноп свобода в ръката си носи

и наръч любов от  ръкава виси,

от полите ù  славеи пеят,

пеперуда край нея лети.

Щом премина  по пътеките тайни

и в  реката лицето уми,

на животните  с песни  и  танци разказа

за отминалите  бъдещи дни...

И любов на всеки нарече,

и щастие в колет подари,

и калинка  да пие  сълзите,

щом в очите бликнат сълзи.

14.08.10 г

К-К