11 abr 2009, 0:47

... да не остане... 

  Poesía » De amor
709 0 21

           ... да не остане...


Залагах и хазартно колко пъти
сърцето си със лумналата жар
и в Ева се прокрадваше грехът,
че сам Дяволът я пожелал...

Смирила себе си - ела изкорени
надеждите безплодни, мен самата...
душата ми несретница взриви,
взриви ми даже самотата...

И лудо ме събирай до зори,
откривай ме във топлите си длани,
инстинкта ми за обич съхрани -
за друг Адам и грам да не остане...

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??