... да не остане...
Залагах и хазартно колко пъти
сърцето си със лумналата жар
и в Ева се прокрадваше грехът,
че сам Дяволът я пожелал...
Смирила себе си - ела изкорени
надеждите безплодни, мен самата...
душата ми несретница взриви,
взриви ми даже самотата...
И лудо ме събирай до зори,
откривай ме във топлите си длани,
инстинкта ми за обич съхрани -
за друг Адам и грам да не остане...
© Таня Георгиева Всички права запазени