По съмнителни пътища -
стръмни -
за пореден път
хлътнах в мъглата.
Мислех -
време е
вече да съмне,
но се сблъскахме
с пошлия вятър.
От подмолните
крехки устои
(безсигнална
и тъпа случайност),
ошамарена подло -
от "свои" -
свих платно.
Акостирах -
потайност.
И молитвено
сключила длани,
в безприютната нощ -
безконечна -
се зарекох:
В гнездото на врани
да не търся -
безплатно -
човечност.
© Донка Василева Todos los derechos reservados