20 ene 2017, 8:56

Да обичаш Дявол 

  Poesía » De amor
1288 8 21

Нямах нужда от нова любов,

нито право на повече грешки,

друг обаче във този живот

ни подрежда съдбите човешки.

 

Връхлетя... кой я знай откъде,

(игнорирах гласчето на разума).

Уж си знаех и двеста, и две...

предрешен в мъж, подмами ме, дяволът.

 

Беше сладък чаровник, умел,

замота ми със думи главата.

И сърцето ми влюбено взе...

(всъщност май аз сама му го дадох).

 

После... после е ясно какво,

хвана пътя и дим да го няма.

Да изгарям със тази любов

ме остави, във пламъци адови.

 

Оттогава все тъй си тъжа

и понякога плачат очите ми,

че след дявола друг на света

няма как... няма как да обичам.

© Жанет Велкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • На дяволица- дявол и подхожда
    дори да е за ден от шест до пет.
    То свестен ангел днес не е възможно
    да срещнеш, че и да не е зает.

    Къде се изгуби?Липсваш!
  • Светък стих, пълен с обич и тъга. Красиво и искрено звучи. Бъди здрава!
  • Парен каша духа. Поддържай духа висок, всички пътища водят към Рим.
    Мусака и алтернативен. :*
  • Благодаря на новите ми гостенчета Светле, Роби, Ивон, Силви
    Светлушке, а ония 300 с времето вместо да затихват, се множат, лудница... какво да ти кажа...
  • Силен стих!
  • Много ми хареса!
  • С възхищение от перото ти, Жанет!...
  • Добре, че прочетох предните коментари, та се успокоих - не съм само аз, и Вънотрая го(я) е погъделичкало нещо. Е то какво да очакваш от човече “с триста дяволи в главата“, естествено, че с дявола ще се забърка. Тооо.... Господ ли, Дявол ли хора-дяволи събира. ))) Поздравче, Усмивчо!!
  • И в мен такива чуденки, Извънрайчо, споко.Трябваше да е нещо лекичко уж, взех, че се тръшнах в края пак. Ама то сърцето ми виновно, то ги пише, съвсем не бях аз
    Роси, Раде, благодаря ви!
  • Не мога да разбера от какво идва този ефект. Текстът като текст изисква сериозен прочит, а въпреки това усещаш и една лекичка усмивчица на лицето си. Нещо дяволито и закачливо сякаш остава след края. Помислих, че аз нещо днес съм с изкривено съзнание и възприемам текста така спекулативно, но като гледам коментарите, явно не е така само при мен . Ще се върна и утре, за да се опитам да разбера откъде идва този ефект. А за харесването, няма как да не го хареса човек !
  • Харесах!
  • Плюй в пазвата, да ти четат някоя молитва, питай някой поп. Молитви има за всичко
  • Луди сте ей... да, да, точно вие двете но затова ви обичам, че малко страх имам от нормалните...
    Благодаря на всички за думичките Любима, Ице, Влади, Таня, Еси, Линка, Ирен, Василка
  • ... ааа глави - Джуджи направо ги омотава целите - от краката до езика...
  • Харесах!
  • А такаааа! Ами Жани, всичко се връща. Ти колко глави си омотала, дяволче сладко, а? :Р
    Хубаво е. Тук бих обърнала (всъщност май аз сама му го дадох) , на (всъщност май му го дадох самата), амааа... не ме слушай , твои са си думичките.
  • Въгленче където падне все черно петънце оставя, но пък добре се съчетава с бялото... Добавих в любими...
  • Никой не е застрахован Но не губи надежда. Не се знае знае ли се
  • ... казах ти - шейтаните зиме спят - като пукне пролет - ще се разбесуват... знам, че ще им уйдисаш...
  • Хубаво е, Жане!
  • Дяволска му работа!
Propuestas
: ??:??