Нямах нужда от нова любов,
нито право на повече грешки,
друг обаче във този живот
ни подрежда съдбите човешки.
Връхлетя... кой я знай откъде,
(игнорирах гласчето на разума).
Уж си знаех и двеста, и две...
предрешен в мъж, подмами ме, дяволът.
Беше сладък чаровник, умел,
замота ми със думи главата.
И сърцето ми влюбено взе...
(всъщност май аз сама му го дадох). ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация