Удавих се в усещане за грях,
във бурните води на паралела.
Аз слабостта в сърцето си прибрах,
но не разбрах, че съм безумно смела.
И някакво завихрено поле,
родено от преглътнато мълчание,
събира днес в почернено котле
словата, неотронили признание.
Аз знам, че ти говориш в тишина,
а аз я будя и прегръщам риска.
Събличам гордостта си на жена,
безпаметно в мечтите си те искам. ...