11.07.2019 г., 0:08 ч.
Да подпалим тишината!
Удавих се в усещане за грях,
във бурните води на паралела.
Аз слабостта в сърцето си прибрах,
но не разбрах, че съм безумно смела.
И някакво завихрено поле,
родено от преглътнато мълчание,
събира днес в почернено котле
словата, неотронили признание.
Аз знам, че ти говориш в тишина,
а аз я будя и прегръщам риска.
Събличам гордостта си на жена,
безпаметно в мечтите си те искам.
Защо ли да прикриваме от срам
това, което слабост се нарича?
В душата си човек остава сам,
ако на глас живота не е сричал.
Създаден и отречен след това,
той вече е за живия излишен.
Не те ли умори до смърт това
притворство на изкуственото дишане?
10.07.2019
Ади, благодаря за вдъхновението! ❤️
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Удавени в усещането си за грях. С протягащи ръце към паралела. Скрихме онова, което изпитахме, избутвайки го назад в душите си. Представихме го с други думи, за да не се наречем слабост. Нека... се надсмиваме над това кои сме! Има ли част от нас в героите ни? Ти и аз знаем много добре.
И ми е малко ...
И ми е малко ...
1881
11
4
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря, Ангелче!
-
Влади, от толкова похвали се изчервих като ученичка..! Трогнаха ме думите ти!
-
Удоволствие е да те възнаградят с коментари като твоя и да дадат такава висока оценка на написаното от теб!
Искрено ти благодаря, Марианче! -
И твоето присъствие под стиховете ми превръща деня в празник! Много ценя усета ти, Рай, доверявам му се с радост!
-
"Аз слабостта в сърцето си прибрах,
но не разбрах, че съм безумно смела."
изкуственото дишане...
----
много мъдрост, Мари! Много умение да я съчетаеш с чувството!
Хубав ден, миличка, празнично ми е , когато те чета! -
Ветровито момче,
не завързвай при бури сърцето!
То забраната-котва
ще скъса, да иде е морето. -
Още един път, се затвърждава мнението ми, че вдъхновението е нещо магично, вълшебно!
И когато погледнеш с очите на вятър, с мастилени ръце хартиите попиват вдъхновение!
Ти подпали тишината, подпали и нашите размисли Мария!
Поздравявам те!
Сила и жажда за живот е този стих! -
Оригинален си, Генек!
DPP, душата ми разцъфва от твоите адмирации! Благодаря! -
Адмирации!
-
В многоточието са слова, които искам да изтърва, но не смея. И немея...
-
В многоточието се разлива
твоята сетивност, още жива! -
Хареса ми...
-
Винаги намираш добра дума за мен, Роси, а това ме прави щастлива!
Слънцето е в твоите коси,
аз на тебе точно го изпратих! -
Ех, че хубаво, вдъхновяващо и подбутващо към...прегрешение! Хареса ми паралела, сякаш красотата на двете произведения взаимно се допълва и обогатява! Синхрон!
-
Похвалата ти ми действа много стимулиращо, благодаря ти, Пепи!
-
И от мен Браво!
-
Тази думичка ще бъде брошката на ревера на деня ми.
Благодаря ти, Стойчо! -
Браво!
-
Вие, момичета, карате думите в мен да балбукат, да търсят и намират лицата си и от резонанса на чувствата да изплитат онази емоция, без която човек забравя че е жив! Прегръщам ви с крилата които ми давате!
-
Подпалена е вече! И как красиво гори само!!! Не знам какво се казва в края на толкова могъщо произведение... Прегръщам те.
И адмирации на крака!!! -
"Палите тишината!" Удоволствие е да чета вдъхновение от вдъхновение и да трептя... Думите, никога не си отиват от нас, но често ги захвърляме в тишината на собствената си вселена или ги преглъщаме, като сух залък хляб. И е още по- силно и още по-красиво, когато някой полети с редовете и ние се извисим, след прочита. Тогава реките от мисли, отново се обличат в думи и света ни, личният малък кръговрат на всеки от нас, се обагря от емоционален цвят. И за Мария, и за Ади, от мен по едно чистосърдечно : Продължавайте!
-
"Аз знам, че ти говориш в тишина,
а аз я будя и прегръщам риска.
Съблякла гордостта си на жена,
безпаметно в мечтите си те искам." Толкова е хубаво да може да чуваш и да чувстваш тишината! Поздравления, Мария! -
Иржи, под всяко произведение има следващо от автора и следващо от раздела, а под тях - свързано произведение и бутон + създай. Избираш си вдъхновението и това е пътя до бутона, на който трябва да кликнеш, когато въведеш твоето стихотворение. Не е нужна предварителна уговорка с автора на първоизточника, аз ги уведомявам, след като вече съм го изпратила за публикуване.
Благодаря ти за късното среднощно посещение и коментара, мила! -
Излиза,че е по-лесно ако някой ти подари идея,но дали става със споразумение?Да взема и аз да си харесам някоя,защото там ми е слабото място,да ги намирам само около мен.!Много е хубав стиха ти,Мария,направо разкошен,трябва да прочета и разказа на Аделина,но вече се уморих да чета и коментирам,затова нямам много време за свое...
-
Все едно си го чакала, макар че вече минава полунощ!
Леки сънища, принцесо на вдъхновенията! -
Каква усмивка породи преди "Лека нощ"...
А аз благодаря за тази емоция!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
