geni24 (Евгения Георгиева)
203 613
4 jun 2012, 10:35

Да простиш 

  Poesía » De amor
754 0 4

Самотна тишина по двора ходи,

наметната със черния си шал,

по улицата като призрак броди,

но не докосва вече прага бял.

 

До неотдавна в стаята ми спеше

и шепнеше, че от любов боли,

душата ми разплакана кълнеше,

за нея капка милост не откри.

 

Но утрото открехна ми вратата,

помилваха ме слънчеви лъчи

и песента - на славеи крилата,

издигна ме във нови висини.

 

Отново бях свободна като птица,

отново бях и огън, и вода,

отново бях горещата зеница,

готова да открие любовта!

 

Защото тя понякога ранява

и цяла нощ от болката не спиш,

но чувствата, с които те дарява,

те карат всичко друго да простиш!

 

 

© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??