geni24 (Евгения Георгиева)
203 613
4.06.2012 г., 10:35 ч.

Да простиш 

  Поезия » Любовна
755 0 4

Самотна тишина по двора ходи,

наметната със черния си шал,

по улицата като призрак броди,

но не докосва вече прага бял.

 

До неотдавна в стаята ми спеше

и шепнеше, че от любов боли,

душата ми разплакана кълнеше,

за нея капка милост не откри.

 

Но утрото открехна ми вратата,

помилваха ме слънчеви лъчи

и песента - на славеи крилата,

издигна ме във нови висини.

 

Отново бях свободна като птица,

отново бях и огън, и вода,

отново бях горещата зеница,

готова да открие любовта!

 

Защото тя понякога ранява

и цяла нощ от болката не спиш,

но чувствата, с които те дарява,

те карат всичко друго да простиш!

 

 

© Евгения Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??