Понякога е по-добре да се откажеш

и нова болка да спестиш на туй сърце,

понесло не едно разочарование

и шито не веднъж с конец в ръце.

Това сърце разбито на парчета,

разпилени като безброй живи звезди,

където никой не поглеждаше небето,

не искаше парчета да лепи.

Но звездите да светят пак не спряха

и до своя край раздаваха това,

за което цял живот копняха,

но знаете - звездите светят до смъртта.

Така сърцето мое се раздаде,

макар и със парчета разпилени,

на свои, чужди, близък и далечен

не спря любов да дава и да свети.

Но идва ден когато осъзнаваш,

че време е да спре да те боли,

макар че с тази болка ти си свикнал,

щом обич с нея за ръка върви.

Понякога е по-добре да се откажеш,

да вземеш пак конеца във ръце,

на обичтта и болката "сбогом" да кажеш

и с мъка да зашиеш туй сърце.