Черен си. Ще трябва да те боядисам.
Ти как си мислиш, че се става ангел?
И има притча някаква - неписана,
че си от тях, но някога си паднал.
А дяволското минало не се пречиства
тъй лесно, както си представяш.
Не може - хоп, и ставаш бистър -
като вода светена пред олтара.
И със крилете ще възникне трудност.
Не си тренирал раменните стави.
А всички ангели над мен ще луднат -
коя съм аз, че ангел да те правя!
Не знаят, дяволе, че близки сме си вече
и кътните ти зъби ги познавам.
Понеже ангелите са ми все далече,
а да нощуваш - ти край мен оставаш.
И покрай тази наша грешна близост
аз без да искам взех, че те обикнах.
А ти раздвижи рамене и им наниза
криле, с които да летиш посвикна.
И постепенно взе да побеляваш -
от ден на ден тъй дяволски различен...
Аз знам, че трудно се живее с дявол -
такъв е нужно ангелски да го обичаш.
08.01.2011*
© Юлия Todos los derechos reservados