Свистене на куршуми мимолетни и биещият дяволски откат, във всяка нова утрин силно лепнат! По мене стъпват... Истински болят! По дясното ми рамо са следите от приклада на тежък автомат! И тропат със обущата протрити кошмарите... В зловещия си марш! Намерих си оръжие проклето... след падане и ставане в калта! Нарамих го. Защото е прието, за да си жив... ДА СТРЕЛЯШ ПО ЦЕЛТА!
А в нощите безлунни оглушавам. От изстрели. И моите. И чуждите. В съня си неспокоен... се залагам. Съвестта си. Срещу тайните на лудите. Онези, дето нямат нощни погреби да стрелят срещу своята душа... Не чакат Възкресения и Коледи, да спрат със лицемерната стрелба!
И този страх, изяждащ всеки сън... Как внуците усещат те, че БИЛ си. Единствено по гъгнещия звън на шепа от ръждясалите гилзи... .......................................................
Бях започнал да пиша един стих който започваше така :Разстрелях си любимата играчка...Е не можах да го направя защото ме държеше за гърлото това изречение и нататък нищо не се получаваше...Сега като прочетох твоето разбрах, че темата ми е направена още по-добре и съм спокоен.Благодаря ти за това, че ме освободи от тежащата мисъл!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.