Защо винаги търсим, облага...

някой от някъде реверс да направи!?

С комплименти да ни съсипе...

че сме най добрите... а стига де.

Не сме ли хора... обикновенни!

Такива който изразяват душа,

в стихотворна форма и една -

голяма любов към вечноста.

Винаги ровим, търсим, мачкаме...

а щом нас оскърбят, се жалваме.

Обида е, наистина, но профила твой

като видят... и с лекота подминават.

Щом не оставяш коментари...

губиш верни другари.

И не се хаби да пишеш...

защото за тях издишаш.