11 feb 2011, 13:38

Далече, далече... 

  Poesía » Otra
1334 0 28

Далече, далече, през диви мъгли

и бясно препускащи спомени,

мойта душа, напоена в сълзи,

отказва да вдигне покрова си.

 

Далече, далече, през бури от лед

и вятърни мелници стихнали,

сърцето ми бяло, сърце на поет,

се лута, безславно притихнало.

 

Далече, далече, под рохка жарава

на устни, чертаещи дълги бразди,

една уморена любов не прощава

и вече отказва дори да боли.

© Ивелина Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??