11.02.2011 г., 13:38 ч.

Далече, далече... 

  Поезия » Друга
1333 0 28

Далече, далече, през диви мъгли

и бясно препускащи спомени,

мойта душа, напоена в сълзи,

отказва да вдигне покрова си.

 

Далече, далече, през бури от лед

и вятърни мелници стихнали,

сърцето ми бяло, сърце на поет,

се лута, безславно притихнало.

 

Далече, далече, под рохка жарава

на устни, чертаещи дълги бразди,

една уморена любов не прощава

и вече отказва дори да боли.

© Ивелина Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??