По покривите пробягва надеждата,
че утрото ще ни погали пак
с лъчите си от нежна красота.
Дали отново ще се срещнем с щастието,
което носи ни мечти крилати
за бъдеще, обсипано с звезди?
Дали на рамото си ще усетим някога
ръката, създадена от мисълта,
че въпреки несгодите в живота,
все някога ще дойде ден,
когато с усмивка слънцето ще ни дари?
Дали не ще подминем любовта,
облечена във чужда болка?
Дали надеждата, останала в сърцата ни,
ще ни спаси от нас самите?
Дали?...
© Мартина Вичева Todos los derechos reservados
Дали ще се случи,не знам.
В себе си носиш изглежда
вяра много,истински плам
Поздрав и усмивка