По покривите пробягва надеждата,

че утрото ще ни погали пак

с лъчите си от нежна красота.

Дали отново ще се срещнем с щастието,

което носи ни мечти крилати

за бъдеще, обсипано с звезди?

Дали на рамото си ще усетим някога

ръката, създадена от мисълта,

че въпреки несгодите в живота,

все някога ще дойде ден,

когато с усмивка слънцето ще ни дари?

Дали не ще подминем любовта,

облечена във чужда болка?

Дали надеждата, останала в сърцата ни,

ще ни спаси от нас самите?

Дали?...