Изтича по малко животът ми... Не усещам как се раждат ден след ден. Как всяка нощ се връщам в неизвестното, с копнеж, от тишината роден... Живея - между земята и небето, с отворени очи посрещам своя изгрев. Усмихвам се на слънцето, а то... играе в мен. Изкачвам върхове и тичам с вятъра. Все искам да летя във твоя небосклон. А някъде зад многото очаквания - си ти... реално нереален. Дали си истина?! Не знам.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.