12 oct 2007, 9:21

Дали си истина 

  Poesía
856 0 10
Изтича по малко животът ми...
Не усещам как се раждат ден след ден.
Как всяка нощ се връщам в неизвестното,
с копнеж, от тишината роден...
Живея - между  земята и небето,
с отворени очи посрещам своя изгрев.
Усмихвам се на слънцето,
а то... играе  в мен.
Изкачвам  върхове и тичам с вятъра.
Все искам да летя във твоя небосклон.
А някъде зад многото очаквания -
си  ти... реално нереален.
Дали си истина?!
Не  знам.

© Дилианна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??