12.10.2007 г., 9:21 ч.

Дали си истина 

  Поезия
855 0 10
Изтича по малко животът ми...
Не усещам как се раждат ден след ден.
Как всяка нощ се връщам в неизвестното,
с копнеж, от тишината роден...
Живея - между  земята и небето,
с отворени очи посрещам своя изгрев.
Усмихвам се на слънцето,
а то... играе  в мен.
Изкачвам  върхове и тичам с вятъра.
Все искам да летя във твоя небосклон.
А някъде зад многото очаквания -
си  ти... реално нереален.
Дали си истина?!
Не  знам.

© Дилианна Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??