9 ago 2021, 17:30

Дано е утре изгрев жив и благ 

  Poesía » De amor
1026 2 4

Не мога да повярвам, че си тръгна.

За този тъжен миг не бях готов.

Раздялата надеждата изтръгна

и плаче тихо моята любов.

 

Безжалостен е залезът... Покров

на болката разстила в мен нощта.

И бледа е Луната, и без зов

звездите светят просто над света.

 

И няма сън вълшебен, и мечта.

Излишен ли съм аз за тебе вече?

Изтриваш ме по малко... Самота

е моят дял. Сега си по- далече.

 

Ще страдам в ада си, потънал в мрак.

Дано е утре изгрев жив и благ.

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??