9.08.2021 г., 17:30 ч.

Дано е утре изгрев жив и благ 

  Поезия » Любовна
942 2 4

Не мога да повярвам, че си тръгна.

За този тъжен миг не бях готов.

Раздялата надеждата изтръгна

и плаче тихо моята любов.

 

Безжалостен е залезът... Покров

на болката разстила в мен нощта.

И бледа е Луната, и без зов

звездите светят просто над света.

 

И няма сън вълшебен, и мечта.

Излишен ли съм аз за тебе вече?

Изтриваш ме по малко... Самота

е моят дял. Сега си по- далече.

 

Ще страдам в ада си, потънал в мрак.

Дано е утре изгрев жив и благ.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??