Едва ли мога с тези редове
да променя живота си изцяло
и моята душа да предаде
онуй, което в мене е горяло...
Аз зная - нямам тази сила
да те превърна в капка от дъжда,
душата си на дявола дарила -
последно сбогом ти шептя.
За много кратко те изгубих,
но май не съм те имала въобще,
единствено годините погубих,
да те очаквам с викащо сърце...
Сега, когато ни дели
една ръка и две сълзи,
макар все още да си нежен,
отдавна чувствам те далечен.
На улицата няма хора,
единствени сме аз и ти,
а зее помежду ни пропаст,
сърцето ми заровено лежи.
Ще кажа само "остани",
защото нямам избор друг,
щом стихнат първите зори,
отдавна няма да те има тук.
Не мога да те хвърля днес през рамо,
протягам ти отчаяна ръка,
една надежда ми остана само -
дано се ПРЕРОДИШ В СЪЛЗА...
© Може би закъсняла Todos los derechos reservados