maria94
36 el resultado
Различен си – ухаеш на божури.
Но не на глуповат парфюм.
Седял си снощи във градината.
Различен си – избиран си от жури.
Печелиш"странник на годината". ...
  480 
Обичах го, не питайте защо..
добро момче, но кофти мъж.
От триста пъти щом е нужен,
ще дойде максимум веднъж.
Обичах го , да питате защо.. ...
  476 
Щастливке, аз не те познавам.
Не съм те виждала дори..
Щастливке, за едно те умолявам...
момчето ми от болката пази.
Щастливке, аз не знам коя си. ...
  680 
Здравей приятелю!
Къде се губиш?
Нарекох те приятел, защото зная... теб те няма и моето писмо е адресирано до мен саматa. То е моята молитва. Tи никога няма да го получиш, защото си само несбъдната детска мечта. Ти си едно мъничко коледно чудо, измислено от някой белобрад старец, копнеещ да зарадва ...
  999 
На тиха уличка, в безумен град,
едно прозорче неуморно свети.
Зад него- скрито в огледален свят,
едно дете реди куплети.
И днес навън стихиите беснеят. ...
  464 
Разперих ръце, полетях...
Завъртях се, но паднах ранена.
Наказание днешно за вчерашен грях -
бях дръзка, и истинска бях, и сломена...
Прелитах над много сърца ...
  518 
Знаеш ли, душата ми се люби,
дори когато тялото е в плен.
И споменът за болката се губи
от толкова сълзи опиянен..
Душата ми се смее и целува, ...
  644 
Докосвам телефона с нетърпение,
сърцето ми се преобръща 200 пъти.
И този път съм в неведение,
къде си пренощувал, скъпи...
Понякога си твърде арогантен, ...
  939 
Най-сетне си купих дрехите,
за който мечтаех от месеци.
С тях ме харесват навсякъде,
приличам на малка принцеса.
Най-сетне получих парфюмите, ...
  529 
Отронени листа. Пожълтели надежди.
Две птици последни отлитат на юг,
а двама смирени и кротки младежи
своята обич споделяха тук...
За тях любовта беше есен, ...
  668 
Може би ще идваш във съня ми,
съвсем ненадейно до мен ще поспреш
и някой път ще озариш деня ми,
като мъдра мисъл в ума на невеж.
Може би ще те прегръщам жадно, ...
  697 
Душата си със твоята съм сляла,
прегърнала съм твоето сърце,
страхувам се от бъдната раздяла
на вплетените днес ръце.
Две грешки във една събрани, ...
  886 
Заплаках...
"За кой ли път, сърце, не си ли уморено -
от раните, от болката нима не си сломено?
Защо се бориш още и защо обичаш...
и себе си, и мен ще спреш ли да обричаш..." ...
  649 
Здравей, любов, дали ме чуваш?!
Със вопъл нов за теб жадувам...
Здравей, момче, за теб коя съм,
едно дете или пък сън неясен...
Здравей, сърце погубено от страст, ...
  827 
Аз съм огледалното момиче...
С душа от тъничко стъкло.
Момичето, което вечно тича,
сама не знаейки защо?...
Аз съм пролетна дъга, ...
  788 
Благодаря за страшното признание,
с което ме наказа на сбогуване,
благодаря за причиненото страдание,
макар че беше незаслужено...
Благодаря за честността, с която ...
  749 
От опит зная - любовта боли,
но болката е сладка и си струва.
Такава болка на сърцето ми лежи
и тази болка някак си лекува.
Пътят към сърцето ти е забранен ...
  688 
Магьосница за мен е любовта,
а всичките ù
дарове-магия
навсякъде и вечно по света
ще броди нейната стихия. ...
  558 
Живея в някаква илюзия,
във свят на думи без дела,
любовта у мен се е изгубила,
удави се в душевната река.
Река, която няма да пресъхне, ...
  798 
Мерцедес, след него беемве,
зад машините прикрили сме душите,
бронирали сме хладното сърце,
със маскаите покрили сме очите...
Напудрено лице, но и душа, ...
  576 
Пиша тези редове,
защото ти повярвах безусловно,
защото спира моето сърце,
когато твоето е болно...
и всичко мое, за което ти не знаеш, ...
  1005 
Тихо,
ритмично,
сърдито,
наивно,
вятърът вее в косите! ...
  482 
Понякога завиждам на реките,
за тяхната вродена свобода,
понякога завиждам на сълзите,
пленяват ме със свойта чистота.
На звездите завидяла съм отдавна, ...
  907 
Сивотата на небето ме ранява,
от думи неизречени боли ме,
и днешният ден отминава,
а въгленът в душата ми гори ме.
Пленени устни, гаснещо сърце, ...
  661 
На ръба на застояло блато,
мечтаещо да бъде океан,
застанала съм някак плахо
и съм потънала в среднощен блян.
Там някъде, отвъд водата, ...
  621 
Едва ли мога с тези редове
да променя живота си изцяло
и моята душа да предаде
онуй, което в мене е горяло...
Аз зная - нямам тази сила ...
  574 
Отдавна някой беше казал:
"На Коледа се случват чудеса",
но този някой не е знаел,
че чудесата, всъщност, са лъжа.
Когато вятърът засвири във комина ...
  522 
От толкова години те познавам,
и болка и усмивки сме делили,
че сме различни – осъзнавам,
но грешките отдавна сме простили.
Връщам често лентата назад ...
  663 
Блясък, проблясък, искри..
тласък, оттласък, сълзи...
утро подир вечерта...
усмивка родила тъга...
Зимата спусна се вече ...
  486 
Във ъгъла на стаята седя
и ме разсейва само тишината,
със лист и молив във ръка,
с мечта пленена от зората.
Замислена за хората и мен, ...
  832 
Прахта от мебелите трия,
но тази във сърцето си остава
заключена в невидима килия,
времето край мене отминава...
Но тази вечер нямам сила, ...
  1422 
Когато тишината замълви
и капките роса пресъхнат изведнъж,
тогава вечно спира да боли,
но няма мигове такива във живота.
Земята сменя своята премяна ...
  904 
От тишината в дните си пленена,
предадена от въздух и земя,
от чужди грешки наранена,
ухаеща на болка и цветя.
Днес по брега на морето вървя, ...
  492 
Утро, посрещам те с радост,
с нежност на кротки вълни,
да няма в сърцето ми жалост,
да няма ранени души.
Утро, посрещам те с чувство, ...
  581 
Животът е изпит безкраен
и всеки по пътя върви,
днес си усмихнат, а утре отчаян,
различни са наш'те съдби...
На тази земя безпощадна ...
  692 
Дали да прелистя тъгата
и другия ред да чета?
Дали ще остана жената,
изчезнала тихо в нощта...
Дали да се скитам в полето ...
  579 
Propuestas
: ??:??