Крилете ми, със детските пера,
убиват ми под шарената риза,
уж цял живот се уча да летя,
а все насреща ветрове излизат...
Животът ме примамва с куп мечти
и смее се, щом погледът ми светне -
красиви са, желаеш ги, нали -
и някоя звезда върху ми метне...
а щом ме срещне нейде любовта,
омайваща, подканяща и дръзка,
изгубвам се в безкрайността
и на хазарт аз миговете пръскам... ...