31.07.2012 г., 13:06 ч.

Дар си е 

  Поезия » Любовна
1265 0 32
Крилете ми, със детските пера,
убиват ми под шарената риза,
уж цял живот се уча да летя,
а все насреща ветрове излизат...
Животът ме примамва с куп мечти
и смее се, щом погледът ми светне -
красиви са, желаеш ги, нали -
и някоя звезда върху ми метне...
а щом ме срещне нейде любовта,
омайваща, подканяща и дръзка,
изгубвам се в безкрайността
и на хазарт аз миговете пръскам... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Предложения
: ??:??