21 jun 2008, 21:25

Dark World 

  Poesía
484 0 1
Aз съм призрака в туй тъмно огледало,
що в таз' стая с векове седяло.
В мрежа от тръни бодливи оковало
болка, радост и спомени, за които
времето е спряло.
Образът, измъчен и студен,
стои тук от години вграден,
на мъченика от таз' магия пленен.
Не се получи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??