21.06.2008 г., 21:25 ч.

Dark World 

  Поезия
485 0 1
Aз съм призрака в туй тъмно огледало,
що в таз' стая с векове седяло.
В мрежа от тръни бодливи оковало
болка, радост и спомени, за които
времето е спряло.
Образът, измъчен и студен,
стои тук от години вграден,
на мъченика от таз' магия пленен.
Не се получи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Всички права запазени

Предложения
: ??:??