13 may 2020, 10:10

Даровете на тъгата 

  Poesía » Otra
737 4 6
Тъгата ме наметна с черен плащ,
прогони звуците на пеещите птици,
остави самотата за мой страж,
иззида ми невидима тъмница,
целуна ме със кървава уста
и ме покри с съсирено червило.
В сърцето вля от мъртвата вода,
а после замрази и изнасили.
Погали ме с изгнилите си пръсти,
разроши ми косата почти нежно,
усмихна се и пръсна лиги тлъсти,
и ми отне... последната надежда...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Какво ни дава Любовта?
Дори въпросът е излишен!
Без нея има лед в кръвта
и този свят изглежда свършен!
Какво ли дава? Ми попитай ...
  1005 
Propuestas
: ??:??