Познатата ми гръцка жега
сега е в родния ми град.
Сърдито слънцето ме гледа
като гиганта Голиат.
То притчата, уви, не знае
и хвърля огнени проклятия.
Аз, потен, в запердена стая
съм с вентилатор в съзаклятие.
Не разполагам с гръцка тента
и нямам даже климатик.
Изчаквам в битката момента,
за да надам победен вик.
То уморено ще се скрие,
погълнато от вечерта.
Аз глътка сила ще отпия
от ярка лунна светлина.
На сутринта - отново схватка.
Победа се постига с пот.
Борбата няма да е кратка,
но няма да е цял живот.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados