15.08.2012 г., 10:48 ч.

Давид и Голиат 

  Поезия
493 0 0

Познатата ми гръцка жега

сега е в родния ми град.

Сърдито слънцето ме гледа

като гиганта Голиат.

 

То притчата, уви, не знае

и хвърля огнени проклятия.

Аз, потен, в запердена стая

съм с вентилатор в съзаклятие.

 

Не разполагам с гръцка тента

и нямам даже климатик.

Изчаквам в битката момента,

за да надам победен вик.

 

То уморено ще се скрие,

погълнато от вечерта.

Аз глътка сила ще отпия

от ярка лунна светлина.

 

На сутринта - отново схватка.

Победа се постига с пот.

Борбата няма да е кратка,

но няма да е цял живот.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??