28 jun 2017, 9:09

Давност 

  Poesía
1153 5 16

Напоследък си рисувам облаци
и поникнали на прага детелини
няколко скореца – нощем спорещи
колко са отминалите зими...
през които ти се взираше в очите ми
след които аз отказвах да живея
и в които оцеляхме някак си
съградили всеки свое „вчера”...

Не е достатъчно спестената ни обич
щом за теб съм временна абстракция
и от този дефицит на думи
позапълнени прилежно със фантазия...
сме си сглобили спомени с изтекла давност...
от онези – „сгънати за после”
доброволна не-реалност
с обещанието да се борим...

... и почти съм си простила
само малко за доплащане остана
тя Земята не е толкова голяма
и небето толкова безкрайно...
затова рисувам облаци
в синьото пространство над комините
нека повали – дъждът е бягство
в път от никъде за никъде...


 

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ... все още е красиво, Ани... Благодаря ти!
  • Художник си. Красиво рисуваш тъгата с думи.
  • ... напълно е възможно да си прав, Фреди, благодаря!
  • Дай си надежда за отзив, погледни светлината.
    Превърни страданието в поука :
    - като щастието, човек го търси на друго място,
    а се оказва, че то е У него.
  • ... не, че дъждът помага , ще почакам снега, да видим...
    Благодаря ви, момичета!
  • Много силна, почти позната емоция. Казвам почти, защото аз се "спасявам" със сняг. Великолепно стихотворение!
  • "...дъждът е бягство
    в път от никъде за никъде..."
    Нека повали! Чудесно е!
  • ...
  • Съ-държим се за онова, което успяваме да си нарисуваме, Бети. Сърдечни поздрави!*
  • ... всъщност доста спестих
    Благодаря!
  • Върнах се отново, Бети...
    Определено никак не си пестила емоцията тук!
  • ... и това ще стане, Маргарита!
    Благодаря ви!
  • Прости си! Няма нищо за доплащане! Ако дължиш нещо някому, то е на себе си! Него си го издължи с лихвите!
  • Вълшебен стих! Грабва вниманието!
Propuestas
: ??:??