28 июн. 2017 г., 09:09

Давност 

  Поэзия
1210 5 16
Напоследък си рисувам облаци
и поникнали на прага детелини
няколко скореца – нощем спорещи
колко са отминалите зими...
през които ти се взираше в очите ми
след които аз отказвах да живея
и в които оцеляхме някак си
съградили всеки свое „вчера”...
Не е достатъчно спестената ни обич
щом за теб съм временна абстракция
и от този дефицит на думи
позапълнени прилежно със фантазия... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Все права защищены

Предложения
: ??:??