Защо ме хулят, щом добър съм?
Защо ме мразят, щом лошият не съм?
Защо завиждат, щом богатство нямам?
Защо ме карат да се чувствам сам?
Тъгата в мен убива ми душата.
Тя кара ме да страдам от любов...
Любов човешка но самотна
несподелена, но така бленувана от мен!
Дълбоко в мен желание тъй чисто
не дава ми и миг покой...
Нашепва ми пиши, споделяй,
с тъгата се бори...
А може би във някой ден
светът ще се усмихне и на тебе!?
И тогава може би ще бъде ден,
ден първи, началото
на твоя истински живот.
© Ангел Todos los derechos reservados