Как минават дните ми невзрачни,
ден след ден нещо ми тежи.
Очите ми затихват... защо са мрачни? -
Удавени безволно в куб лъжи.
Ден след ден - дълбока рана в мен кърви,
нашепва ми нечутата любов.
Отхвърлена -безскрупулно назад върви,
не бягай от съдбата, а бъди готов.
Ден след ден - отново тръпката в мен изплува,
надеждата жива е още в моята душа.
С коварство и безразличие не се купува,
любов силна - дори от мен по-добра!
© Диана Генова Todos los derechos reservados