18.06.2006 г., 13:03 ч.

Ден след ден 

  Поезия
629 0 2

Как минават дните ми невзрачни,
ден след ден нещо ми тежи.
Очите ми затихват... защо са мрачни? -
Удавени безволно в куб лъжи.

Ден след ден - дълбока рана в мен кърви,
нашепва ми нечутата любов.
Отхвърлена -безскрупулно назад върви,
не бягай от съдбата, а бъди готов.

Ден след ден - отново тръпката в мен изплува,
надеждата жива е още в моята душа.
С коварство и безразличие не се купува,
любов силна - дори от мен по-добра!

© Диана Генова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??